Врубел II

Михаил Александрович Врубел е смятан обикновено за най-великия руски художник от движението Ар Нуво. В действителност той преднамерено стоял настрана от съвременните тогава течения в изкуството и затова произхода на стила му трябва да се търси в късно-византийската и ранно-ренесансовата живопис. Благодарение може би на заниманията му с мозайка и християнско изкуство във Венеция, неговите творби приличат на мозайки, защото рисуването извършвал чрез различни по форма и размер блокчета – задният план на Седящият демон съдържа доста такива. Дори и в най-ранните си картини той показва удивителен талант за рисуване и изключително характерен поглед. Въпреки че показва академична монументалност, по-късно той ще развие склонност към фрагментарната композиция и “незавършения щрих ”.

 Огромната картина Седящият демон (1890) е това, което носи известност на Врубел. Докато е в Киев, той започва да прави скици и акварели за илюстриране на Демонът, дълга романтична поема от Михаил Лермонтов. Тя описва плътската страст на един “вечен нихилистичен дух” към едно грузинско момиче Тамара. В онзи период Врубел развива силен интерес към ориенталските изкуства, и по-специално към персийските килими и дори прави опити да имитира тяхната текстура в своите рисунки. Най-консервативните критици го обвиняват в “ужасна грозота”, докато меценатът Сава Мамонтов оценява поредицата като “очарователни симфонии на един гений” и възлага на Врубел да нарисува както украсата на частната му опера, така и огромните жилища на негови приятели. За съжаление Демонът, както и други работи на Врубел, не изглежда така, както във времето, когато е бил нарисуван, защото авторът е слагал бронзов прах в маслените си бои, за да постигне лъскави, блестящи ефекти.

През 1901 г. Врубел се завръща към сатанинските теми в платното Поваленият демон. За да продължи да смайва публиката със скрито духовно послание, той нееднократно ще нарисува зловещото  лице на демона, дори след като картината е вече представена на поразената публика. Накрая той ще изпадне в тежко нервно разстройство и ще бъде пратен в психиатрична клиника. Душевната му болест е предизвикана, или се е усложнила, от третичен сифилис. Докато е в клиниката той рисува мистичната Перлена мида (1904) и прави забележителни рисунки върху темите в стихотворението на Пушкин Пророк. През 1906 г., сломен от лудостта и настъпващата слепота, той се отказва от рисуването.