Monks and Sex - Монасите и секса

Monks and Sex For the past several thousand years, monks have been the primary custodians of the wisdom of meditation. Bless them for that. Because of this, everything we know about meditation is flavoured with the view over the monastery wall – and the view from within the walls, as the monks look at themselves. So we know a lot about “meditation as it is adapted to fit the needs of monks,” but we know very little from the historical literature about meditation for people with a life and a sex life, or “meditation for people who have a job, a lover, a sex life, friends, kids, and a to-do list.” We also know almost nothing about the sex lives of monks. There has been a “don’t ask, don’t tell” attitude for thousands of years. Somewhere between fifteen and twenty-five million Americans meditate, according to surveys. The CDC - The Centres for Disease Control - conducted a nationwide survey and found that 7.5% of Americans have done Yoga (7.1% in the last month). 10.2% of the 300 million people in the United States have meditated, 7.6% in the last month. Here is a link to the research, in PDF form. About 70% of all American meditators are women. Most of the teachings on meditation have been developed by and for monk–type guys, to help them adapt to life inside of a spiritual order. But what are monks? And what do they need? The short answer is, monks are people who have taken vows of poverty, celibacy and obedience. And what they need is a meditation that acts like a medication to keep them humble and not horny. It's really important for monks to act mellow because they live on alms. Testosterone is the enemy, to monks. Let’s just posit, from the start, that monks are as different from each other as non-monks. And each religious order, each monastery, each ashram, has its own rules and styles and techniques. There is incredible diversity, and all generalizations are lies. Keeping in mind, let’s deal with some generalizations. Because until about 50 years ago, almost everything ever written about meditation was by and for celibate males. Look at any book in yoga meditation history, or Zen, or Buddhist meditation. The percentage of monks in the literature is 99% or thereabouts. It has been generalized – watered down – to be somewhat palatable to householders, but it wasn’t designed for us. And in this discussion, I am not inferring that there is any problem with monks and nuns at all. The problem is that it is very difficult to teach someone from a different culture and lifestyle. We have been needing to rely on the monastic traditions to teach us their ways of meditation because the “householder” traditions were mostly lost. Interior Decorators of the Spirit World There did not used to be straight and gay. There were "householders," people who worked and were married and maintained houses, and there were "monks," who were single and lived in groups of men, and wore really chic robes. One of the functions of monks throughout time has been as interior decorators of the inner world, the realms of spirit. They developed ways of arranging flowers on the altar, picked incense that goes well with the god being worshipped, found a colour scheme for each god and each energy centre in the body, invented ritual motions that say so much, and worked out sounds or mantras that go with the god, the motions and the paintings. They just knew what goes with what. I think there has always been a Queer Eye for the Inner World, just to liven up the world for the rest of us. I have done thousands of pujas over the years, and I am always stunned at the fabulousness and precision of the Sanskrit sounds, the colours, the motions, the way it all goes together. I am in awe of the beauty of what has been constructed into the ritual worship we call a puja. You can't really get how divine a puja is unless you have been there, any more than you can get the sense of what a Shiraz is by hearing the words, "red flavoured water." The downside to all this specialness is that regular people get the feeling they are not good enough to meditate, and that they have to accessorize extensively first. You can't just sit down in your old jeans and meditate, you have to wear the right silk, and you can't just meditate any old way you feel, you have to do the technique taught by a teacher whose name sounds exactly as foreign as a French fashion designer. You don't practice the "Joe Smith" technique. No, you wear only Louis Vuitton and Prada, and you only practice the meditations taught by Chetsang Rimpoche. But French design is at least visible. Everyone can see it. The workmanship of the originals is superb, and if you are rich you have your own tailors to fit the dresses for your exact body. Then a year later you can buy off-the-rack imitations at Wal-Mart. Meditation is invisible behaviour; no one can see how badly the technique fits you. And when people close their eyes, they tend to be as mean to themselves as any schoolyard bully. It is not a good idea to internalize all the self-hatred that monks from the opposite side of the Earth felt a thousand years ago. Who became a monk? Was there any choice? For much of known human history marriages were arranged. Your families worked out something, often as a kind of business deal. These arrangements could be made when the children were born. A friend of mine just came back from working in a region of India, and the girls and boys there get married at 9. They have a wedding ceremony, but keep on living with their respective parents. Then when the girl has her first period, which is usually 12 to 13, they have another ceremony and she moves in to home of the boy's family, and they start having sex. Girls in this area frequently have their first babies at 14. Things have changed somewhat in the modern West, but Marilyn Monroe, for example, was married at age 16. That was 1942. Of course, the system varied from decade to decade, region to region, but there just has been this historical trend to push people to get married off. The pressure to conform, to obey, and get married must have been incredibly intense. But there seems to have been an outlet, where a small percentage of males were allowed to go off and do something else. Because in general, not only did you marry the person your parents picked out for you at age 9, you went to work in your father's shop, doing the same thing he did. That's the Feudal System. So maybe one of the safety valves was to let a few guys go off and do the monk thing if they just totally refuse to conform. Some variation on this pattern may have been fairly common around the world throughout time. Each culture, each area, and each time period has its own unique flavour. In the reading I have been doing, people become monks because: 1.      They run away. Buddha, for example, ran away from his home, abandoning his new-born son, to become a monk. 2. Their parents can't afford to feed them, and give the boy to a monastery in the hopes that he will survive. 3. The parents sell the boy to a monastery because he is good-looking and they can get a good price. 4. The parents send the boy to a monastery, to learn to read and get an education, in the same way one would send a child to a boarding school. So let's think about some hypothetical average monastery in India somewhere in 300 A.D. Who would be there? I get the feeling that it would be an extremely diverse group of people who just did not fit in to society at large for whatever reason. Either they felt revulsion at the prospect of getting married at age 9 or 13, or they did not like the family they were to be married into, or they did not want to do whatever their father did. Or maybe they were true hermits, called to just going off into the forest or the mountains and living there on roots and berries, and they needed to have a loose affiliation with a monastery just for some human contact. There are so many reasons a child would not want to get married and start having children. Just consider, in all of human history we know about, and until about 120 years ago, most children died before the age of ten. Babies died like flies, mothers often died in childbirth or a few days later, from an infection called "childbirth fever," and then children that survived to be one or two would be ravaged by a whole series of "childhood illnesses" that tended to kill seven children out of ten. Say you lived in a village of 50 homes, and there were 50 babies born around the same time as you, by the time you were ten years old, 35 of your friends would have died. And a hundred kids slightly older and younger than you would have died in one disease or another sweeping through the village. If you were a sensitive child, and saw all this death, and saw your mother suffering with each dying child, why would you want to run off and start having sex with women and bring more babies into the world? The reasons for wanting to go away, to wander homeless or sit and meditate are innumerable. So really, there is no hypothetical monastery. Each one must have been full of a motley collection of the walking wounded, misfits, spiritual geniuses, loners, people who just did not identify with the stereotypical male of that time and place, people who wanted to be left alone to read, kids who were rejected by their parents, and so on. In chronological age, they would range from early teenagers to old men. And somehow they have to all live together. We who live outside the monastery walls know almost nothing of how they did it – how did these societies of men survive for thousands of years. Only the Japanese have written openly and honestly about the sex lives of monks, apparently because they tend to see sex as a natural human function, nothing to be ashamed of. See also The Power of Denial and also Lust for Enlightenment: Buddhism and Sex. In the sections following this, there is a whole discussion of sex. But for now, let's focus on this odd historical situation in which 98% or more of Americans are non-monks, and yet we are studying techniques developed for people who have very different needs and lifestyles. American women meditators are every age and lifestyle, but by and large they have families and jobs and friends and loves. They are not living in cloisters. Yet the teachings on meditation are heavily weighted toward the needs of celibate males, Buddhist and Hindu monks. These monks trained most of the teachers in America. So it makes sense that meditation teachings and books present useful techniques, and then go on to emphasize the importance of detachment, killing passion, and distancing yourself from desire. There is an anti-sex and anti-body attitude sprinkled throughout the meditation literature. To the extent that a woman internalizes these negative attitudes toward herself, she will become depressed and lose her love of life. This isn't accidental – it is purposeful, because the teachings are designed to make the ordinary world seem disgusting, and make you want to join an ashram. If you think about it, of course teachings intended for monks would be designed to help them lose interest in outside relationships, sex, and the desire to do anything other than study spiritual things. Because monks talk about sex and encourage celibacy, it is necessary to discuss their celibacy and sexuality, to see where they are coming from, and why they resist adapting their teachings to the needs of modern women. Monks are only human, and like all humans, they can vow something one day, and in the middle of the night the next day their craving takes over. But wait, most people can hold a craving at bay for a day or a week, so let's say they go for a year or two before the accumulated charge of sexual electricity breaks through. Then what? Who knows – they may be crawling out of their skin. Where does that energy go? There are many yogic and meditative techniques that have been developed to redirect or suppress the sex drive. And quite a few ex-monks and ex-nuns have mentioned that ahem, actually there is a lot of sex going on behind closed doors. What does it mean when someone takes a vow of celibacy? Does it mean that magically, their sex drive will disappear? Maybe. And it can also mean that they will be tormented by sex for the rest of their miserable lives. So when we listen to monks and nuns, we are listening to people who have set their will against the flow of life. And they are not in a position to talk honestly about where they are in that struggle. They may have to lie about their actual experience. Historically, monks and nuns could never admit to having sex – it was part of the deal with society, we will support you, grow food for you, but don't have sex and don't have kids. Even today in Asia, monasteries get burned down occasionally because a monk gets a local girl pregnant. In the United States, sexual secrets tend to come out. Americans like to know what is really going on. People can even write books about their experiences being the sex slave of this guru or that priest or Tibetan Lama. It often takes twenty or thirty years for the truth to come out, for an individual to get ready to talk about what went on, so we are now beginning to find out what went on in the 1970's and 80's in spiritual America. What a complex and troubling thing sex is for celibates. And almost every week, there is a different story about this or that priest, monk, lama, yogi, or swami who is breaking his vow of celibacy. It is very educational to type guru + sex into a search engine every few weeks, and see what comes up. But you will never find out everything – I have met many people who will not talk publicly about the sexual experiences they had with the guru or minister, because they are afraid of retaliation. But why would people want to be celibate in the first place? And why would anyone think that a celibate person is better somehow, rather than simply emotionally constipated? Part of the answer has to do with the feudal system. Feudal systems depend on a division of labour, in which there are people who farm, people who fight, people who administer, and people who pray. The farmers and warriors said to the monks, OK, you can sit in your cells or caves all day and do whatever, but we don't want to hear about you having sex, alright? And part of the reason must lie in the fact that sex is such a powerful instinct, so close to the life force itself, that to deny it, you have to invoke powerful denial in order to keep the boners away. So, Why Did Buddha Abandon His Family? There are many reasons why a person might come to hate sexual desire so much that they want to cut it off permanently, give themselves a psychological and emotional neutering. For example, sex can lead to pregnancy, and until recently, many women died in childbirth. How would you feel about sex, and life on earth in general, if your first week of life was spent experiencing your mother dying of childbirth fever? A boy whose mother died giving birth to him might have tremendous guilt about existing, and might be terrified of becoming a father. He might fear that if he got married and impregnated his wife, she may die in childbirth just like his mother did, and it would be his fault. Buddha's mother died a week after giving birth to him – she seemed to have lingered, bleeding and feverish for a week and then died. Little Siddhartha was raised by his mother's sister and nurses. When Buddha was 19 (or 29) his first son was born, and he abandoned the new-born baby and his wife and went out to live in the forest and practice austerities. Then he founded a religion about not existing. If your first seven days of life are spent cuddled with your mother who is shivering with fever, groaning, and being burned up by infection associated with childbirth, then your next months are spent with people who are grieving but have been ordered to put on a happy face, your sense of the emptiness of human life is bound to be oppressive. You get it – the formula is, passion = sex = birth = murdering your mother. Yuck. Out in the forest Buddha discovered great things, and his light shines on us all. But the particular manner of his awakening, the story around it, also influences us all. © 2010 Lorin Roche, Ph.D. questions?

Монасите и секса През изминалите няколко хиляди години монасите са били пазители на мъдростта и медитацията. Хвала им за това. Поради тази причина всичко, което знаем за медитацията е с особения аромат на представата извън стените на манастира, но и с представата зад стените на манастира, така както монасите гледат на себе си. Знаем много за това, че “медитацията е пригодена, за да отговаря на нуждите на монасите”, но знаем много малко от историческата литература за медитация за хора, които имат обществен и сексуален живот, или за “медитацията за хора, които имат работа, любовник, секс, приятели, деца, планове.” Не знаем също така нищо за сексуалния живот на монасите. За хиляди години отношението е било “Не питаме, не казвайте.” Според изследвания, някъде между петнадесет и двадесет и пет милиона американци медитират. Центровете за контрол и профилактика на заболяванията на САЩ (CDC) проведоха национално изследване и се оказа, че 7,5 % от американците са се занимавали с йога(7,1 % през последния месец). 10,2 % от 300 милиона човека в САЩ са медитирали, 7,6 %през последния месец. Ето връзка към изследването в pdf формат. Около 70 % от американците, които медитират са жени. Повечето учения за медитация са били развити от и за хора тип монаси, за да им помогнат да се приспособят към живот в духовен орден. Но какво са монасите? И от какво имат нужда? Краткия отговор е, че монасите са хора, които са дали обет за бедност, безбрачие и послушание. А това, от което имат нужда е медитация, която ще им помага, ще е като лечение, за да са смирени и да не са груби. Наистина е важно монасите да се държат любезно, защото те живеят от милостиня. Тестостеронът е врагът, на монасите. Нека се съгласим от самото начало, че монасите са различни един от друг, така както и онези, които не са монаси. И всеки религиозен орден, всеки манастир, всеки ашрам има свои собствени правила, стил и техники. Има такова  невероятно разнообразие, че всяко обобщаване ще е лъжа. Като имаме това предвид, нека се занимаем с някои обобщавания. Защото до преди около 50 години почти всяко нещо, написано за медитацията, беше от или за мъже, обрекли се на безбрачие. Погледнете която и  да е книга за историята на йога медитацията, или за дзен, или будистката медитация. Процентът на монасите в такава литературата е, или около, 99 %. Правени са обобщавания и са били разпространявани, за да бъдат някак си приятни за главата на семейството, но не са направени за нас. И в тази дискусия аз няма да правя заключението, че има някакъв проблем с монасите или монахините. Проблемът е, че е много трудно да обучаваш някого, който е от различна култура и начин на живот. Имахме нужда да се опрем на монашеските традиции, за да се научим от тях на медитация, защото повечето “семейни” традиции са изгубени. Вътрешни декоратори на духовния свят Те не са били стрейт или гей. Имало е “стопани”, хора, които са работили и са били женени, издържали са домове, а е имало и “монаси”, които били сами и живеели в групи от мъже и носели наистина шикозни одежди. Една от длъжностите на монасите в течение на времето е да бъдат декоратори на вътрешния свят, на царството на духа. Разработвали са начини за аранжиране на цветя пред олтара, избирали са аромати, които са подходящи за преклонение пред бога, правили са цветни схеми за всеки бог и за всеки енергиен център в тялото, измисляли са ритуални движения, които казват толкова много, изнамирали са тонове или мантри, които прилягат на бога, на движенията и на рисунките. Знаели са просто какво с какво си отива. Мисля, че винаги е имало Queer отношение към Вътрешния свят, просто за да ободри света на останалите. Правил съм хиляди пуджи през годините и винаги съм се смайвал от великолепието и прецизността на звуците на санскрит, от цветовете, от движенията, от начина, по който всичко се случва като едно цяло. Благоговея пред красотата, която е въплътена в ритуалното преклонение, наречено пуджа. Не можете да си представите колко божествена е пуджа, докато не сте били там, тъй както не можете да усетите какво е Шираз, чувайки думите “червена, с особен аромат вода”. Неблагоприятната страна на цялата тази специалност е, че обикновените хора имат усещането, че не са достатъчно добри, за да медитират, а и че трябва да се сдобият с много аксесоари. Не може просто да седнете в старите си джинси и да медитирате, трябва да сте в правилната коприна, не може просто да медитирате по стария начин, а трябва да използвате техниката на учител, чието име звучи чуждо като на френски моден дизайнер. Не практикувате техниката “Иван Петров” (Joe Smith). Не, вие носите само Louis Vuitton и Prada и практикувате медитация, преподавана от Четсанг Римпоч. Но френският дизайн е поне явен. Всеки може да го види. Изкусната изработка на оригиналите е великолепна, а ако сте богат, вие ще имате собствени шивачи, които правят дрехите точно по вашето тяло. Или година по–късно ще купите имитации от магазин за конфекция. Медитацията е невидимо поведение, никой не може да види колко зле ви стои техниката. А когато хората затворят очи, те смятат себе си за толкова лоши, колкото и училищният побойник себе си. Не е добра идея да приемете всичката самоомраза, която монасите от другия край на света са изпитвали преди хиляди години. Кой е ставал монах? Имало ли е избор? В голяма част от известната история на човечеството браковете са били уредени. Фамилиите ви са уговаряли нещо, често подобно на бизнес сделка. Тези уговорки е могло да се направят, когато децата се родят. Мой приятел скоро се завърна от работа в район на Индия, където момичетата и момчетата се женели на 9. Правели им сватбена церемония, но продължавали да живеят със съответните си родители. После, когато на момичето му дойде първият цикъл, което се случва обикновено на около 12 до 13, те имат друга церемония и тя се премества в дома на семейството на момчето и започват да правят секс. Момичетата в тези райони често раждат първото си дете на 14. В съвременния западен свят нещата донякъде са се променили, но Мерлин Монро например се омъжва на 16, през 1942.  Разбира се порядките се променят от десетилетие на десетилетие, от район на район, но просто има една историческа склонност да насилиш хората да се оженят. Натискът да се съобразиш, да се подчиниш и да се ожениш трябва да е бил изключително голям. Но изглежда е имало и изход, защото малък процент мъже са били оставяни да направят нещо различно. Защото обичайно не само се жениш за човека, когото твоите родители са ти избрали, когато си бил на 9, но и работиш същото като своя баща. Това е феодалната система. Единственият изход може би е бил да оставиш няколко младежи да избягат и да станат монаси, ако те категорично са отказвали да се подчинят. Подобни на този пример може би са били доста разпространени по света през вековете. Всяка култура, всяка област и всеки период от време имат свои собствени и уникални черти. В книгата, която писах, хората стават монаси защото: 1.      Те бягат. Буда, например, бяга от вкъщи, оставяйки новородения си син, за да стане монах. 2.      Родителите им не успяват да ги изхранят и дават момчето в манастир с надеждата то ще оцелее. 3.      Продават момчето в манастир, защото е красиво и могат да му вземат добра цена. 4.      Родителите изпращат момчето в манастир, за да се научи да чете и да получи образование, както човек праща детето си в училище-интернат. Нека си представим един хипотетичен обикновен манастир в Индия някъде през 300 г. сл. Хр. Кой би бил там? Имам усещането, че там щеше да е една изключително разнообразна група от хора, които просто не са се вписвали в обществото поради различни причини. Или са изпитвали отвращение от възможността да бъдат оженени на 9 или 13, или не са харесвали фамилията, за която щели да бъдат оженени, или не са искали да работят онова, което техният баща работи. Или са били истински отшелници, призвани да избягат в гората или в планината и да преживяват там с корени и диви плодове и са имали нужда от свободни връзки с манастира, заради човешкия контакт. Има толкова много причини едно дете да не иска да се ожени и да има деца. Съгласете се, че това което знаем от човешката история, че дори и преди около 120 години, повечето деца са умирали преди да навършат десет. Бебетата умирали като мухи, майките често умирали при раждане или дни след това от инфекция, наречена “родилна треска”. Децата, едно или две, които оцелявали, щели да бъдат обезобразени от редица “детски болести”, които убивали седем от десет деца. Например живеете в село от 50 къщи, в които са се родили 50 бебета горе-долу във времето, когато и вие сте се родили. Когато станете на десет години 35 от вашите приятели ще са умрели. И стотици деца, малко по-малки или големи от вас, ще са умрели от една или друга болест, която е върлувала в селото. Ако сте били чувствително дете и сте видели всичката тази смърт и сте видели майка си да страда за всяко починало дете, защо тогава да искате да избързате и да започнете да правите секс с жена и да докарате още бебета на този свят? Причините за желанието да избягаш, да се скиташ бездомен или да седнеш и да медитираш са безброй. Така че няма хипотетичен манастир. Всеки от тях със сигурност е бил пълен с разнородна смес от наранени скитници, неприобщили се хора, духовни гении, саможивци или просто от хора, които не са се идентифицирали със стереотипа за мъж на онова време и място, хора, които са искали да бъдат оставени сами, за да четат, деца, които са били отхвърлени от родителите си и т.н. По хронологическа възраст те биха били от младежи до старци. И някак си е трябвало всички да живеят заедно. Ние, които живеем извън манастирските стени, не знаем почти нищо за това как са го правили – как тези общества от мъже са оцелявали хиляди години. Единствено японците са писали открито и честно за сексуалният живот на монасите, очевидно защото те са склонни да гледат на секса като на естествена човешка функция, в която няма нищо срамно. Вижте също The Power of Denial, а също и  Lust for Enlightenment: Buddhism and Sex. В следващите параграфи има цяла дискусия за секса. Но нека се спрем на тази странна историческа ситуация, в която 98 %, или повече, от американците не са монаси и въпреки това учат техники, развити за хора, които имат различни нужди и начин на живот. Американските жени, които медитират са от всякаква възраст и с различен начин на живот, но общо взето имат семейства, работа, приятели, любими. Не живеят в метоси. И все пак, техниките за медитиране са силно предназначени за обрекли се на безбрачие мъже, будистки и хиндуистки монаси. Тези монаси са обучавали повечето от учителите в Америка. Значи тези учения и книги за медитация представят полезни техники, а също така наблягат на важността от изолация, убиване на страстта и дистанциране от желанието. Литературата за медитация е изпълнена с антисекс и антителесно отношение. До степен, че жената приема цялото това негативно отношение към себе си и изпада в депресия и загубва любовта си към живота. Това не е случайно – то е умишлено, защото ученията са измислени да направят обикновения свят да изглежда отвратителен и да ви накарат да се присъедините към ашрам. Ако се замислите, несъмнено ученията, предназначени за монаси са създадени, за да им помогнат да изгубят интерес към връзките с външния свят, секса, желанието да правят каквото и да е друго, освен да изучават духовни неща. И защото монасите говорят за секс и поощряват безбрачието, е необходимо да обсъдим техните безбрачие и сексуалност, за да разберем откъде идват те и защо те се въздържат да адаптират своите учения за нуждите на съвременния свят. Монасите са просто хора и като всички други те могат да дадат обет за нещо един ден и посред нощ на другия ден техните страстни желания да вземат връх. Но, повечето хора могат да устоят на желанието ден или седмица, или да кажем минават година, две преди акумулираният сексуален заряд да избухне. След това какво? Знае ли някой –може би излизат от кожата си? Къде отива тази енергия? Има много йога и медитативни упражнения, които са измислени, за да се пренасочи или потисне сексуалната енергия. А твърде малко бивши монаси и монахини са споменавали, че всъщност се прави много секс зад затворените врати. Какво означава, че някой дава обет за безбрачие? Означава ли че сексуалната им енергия магически ще изчезне? Може би. А може да означава, че през целия им злочест живот ще са измъчвани от секса. Така че, когато слушаме монаси и монахини, ние слушаме хора, които са поставили своята воля срещу течението на живота. И не са в позицията да говорят искрено къде са те в тази борба. Те може би трябва да излъжат за своя същински опит. Исторически, монасите и монахините никога не могат да признаят, че са правили секс – това е част от сделката с обществото, ние ще ви помагаме, ще изкарваме храна за вас, но нямайте деца. Дори днес в Азия манастирите са изгаряни понякога, ако монах забремени местно момиче. В Съединените щати има тенденция сексуалните тайни да излизат наяве. Американците харесват да знаят какво се случва. Хората могат дори да напишат книга за опита си като сексуален роб на някой гуру или тибетски лама. Често отнема около двадесет, тридесет години, за да  излезе истината наяве и човек да е готов да говори какво се е случило, така че сега сме свидетели на неща, които са се случили през 70-те и 80-те години в духовна Америка. Колко сложно и тревожно нещо е секса за далите обет за безбрачие! И почти всяка седмица се появява различна история за това и онова на свещеник, монах, лама, йогин или суами, който нарушава обета си за безбрачие. Интересно е да напишете гуру + секс в търсачките през няколко седмици и да видите какво се появява. Но никога няма намерите всичко – срещал съм много хора, които няма да говорят публично за сексуалните си случки с гуру или пастор, защото ги е страх от отмъщение. Но на първо място – защо хората искат да се отдадат на безбрачие? И защо някой си мисли, че човек, отдал се на безбрачие е някак си по-добър, отколкото някой, който е просто емоционално спечен? Част от отговора е свързан с феодалната система. Тя се уповава на разделението на труда, където едни хора се занимават със земеделие, други с това да воюват, трети с управление, а други с молитви. Земеделците и воините казали на монасите – добре, стойте си в килиите или пещерите по цял ден и правете каквото и да е, но не искаме да чуваме, че правите секс, разбрано? А част от причината трябва да е във факта, че секса е такъв мощен инстинкт, толкова близък до силата на живота, че за да го отхвърлиш трябва да потърсиш изключително отричане, за да държиш изкушенията настрани. Така, защо Буда е изоставил семейството си? Има много причини защо човек може да започне да мрази сексуалното желание толкова много, че да поиска да го пресече за винаги, да се кастрира психологически и емоционално. Например секса води до бременност и доскоро много жени са умирали по време на раждане. Какво бихте изпитвали към секса, а и към земния живот, ако преживяното в първата седмица от живота ви е смъртта на майка ви от родилна треска? Момче, чиято майка е умряла, давайки му живот, може да изпитва огромна вина, че съществува и може да се ужасява да стане баща. Може да се страхува, че ако се ожени и забремени съпругата си, тя може да умре при раждането, както неговата майка и това ще е негова вина. Майката на Буда умира седмица, след като го е родила – изглежда е останала на легло, кървяла е, имала е треска около седмица и е починала. Малкият Сидхарта е отгледан от сестрата на майка му и от бавачки. Когато е на 19 (или 29) се ражда първият му син, той изоставя новороденото и съпругата си и отива да живее в гората и да практикува аскетизъм. Ако първите ви седем дни от живота са прекарани в прегръдките на майка ви, която трепери от треска, стене и гори от инфекцията, свързана с раждането, следващите ви месеци са прекарани с хора, които скърбят, но им е наредено да си сложат щастливо лице, усещането ви за празнота на човешкия живот задължително ще бъде потискащо. Получихте формулата – страст=секс=раждане=убийство на майка си. Гадост. Навън в гората Буда открива велики неща, и неговата светлина грее върху всички нас.  Но особения начин на неговото пробуждане, историята около това, също ни въздейства…

 Monks and Sex