Врубел II

Михаил Александрович Врубел е смятан обикновено за най-великия руски художник от движението Ар Нуво. В действителност той преднамерено стоял настрана от съвременните тогава течения в изкуството и затова произхода на стила му трябва да се търси в късно-византийската и ранно-ренесансовата живопис. Благодарение може би на заниманията му с мозайка и християнско изкуство във Венеция, неговите творби приличат на мозайки, защото рисуването извършвал чрез различни по форма и размер блокчета – задният план на Седящият демон съдържа доста такива. Дори и в най-ранните си картини той показва удивителен талант за рисуване и изключително характерен поглед. Въпреки че показва академична монументалност, по-късно той ще развие склонност към фрагментарната композиция и “незавършения щрих ”.

 Огромната картина Седящият демон (1890) е това, което носи известност на Врубел. Докато е в Киев, той започва да прави скици и акварели за илюстриране на Демонът, дълга романтична поема от Михаил Лермонтов. Тя описва плътската страст на един “вечен нихилистичен дух” към едно грузинско момиче Тамара. В онзи период Врубел развива силен интерес към ориенталските изкуства, и по-специално към персийските килими и дори прави опити да имитира тяхната текстура в своите рисунки. Най-консервативните критици го обвиняват в “ужасна грозота”, докато меценатът Сава Мамонтов оценява поредицата като “очарователни симфонии на един гений” и възлага на Врубел да нарисува както украсата на частната му опера, така и огромните жилища на негови приятели. За съжаление Демонът, както и други работи на Врубел, не изглежда така, както във времето, когато е бил нарисуван, защото авторът е слагал бронзов прах в маслените си бои, за да постигне лъскави, блестящи ефекти.

През 1901 г. Врубел се завръща към сатанинските теми в платното Поваленият демон. За да продължи да смайва публиката със скрито духовно послание, той нееднократно ще нарисува зловещото  лице на демона, дори след като картината е вече представена на поразената публика. Накрая той ще изпадне в тежко нервно разстройство и ще бъде пратен в психиатрична клиника. Душевната му болест е предизвикана, или се е усложнила, от третичен сифилис. Докато е в клиниката той рисува мистичната Перлена мида (1904) и прави забележителни рисунки върху темите в стихотворението на Пушкин Пророк. През 1906 г., сломен от лудостта и настъпващата слепота, той се отказва от рисуването.

Михаил Александрович Врубел

Жемчужина   Mikhail Aleksandrovich Vrubel is usually regarded as the greatest Russian painter of the Art Nouveau movement. In reality, he deliberately stood aloof from contemporary art trends, so that the origin of his unusual manner should be sought in the Late Byzantine and Early Renaissance painting. Thanks probably to his study of mosaics and Christian art in Venice his paintings sometimes had a mosaic-like quality where paint was applied in different-shaped blocks varying in size by a factor of about two – the background work in the Seated Demon painting contains a good deal of this. Even in his earliest works, he exhibited striking talent for drawing and highly idiosyncratic outlook. Although he relished academic monumentality, he would later develop a penchant for fragmentary composition and “unfinished touch”.        It is the large painting of Seated Demon (1890) that brought notoriety to Vrubel. While in Kiev, Vrubel started painting sketches and watercolours illustrating the Demon, a long Romantic poem by Mikhail Lermontov. The poem described the carnal passion of “an eternal nihilistic spirit” to a Georgian girl Tamara. At that period Vrubel developed a keen interest in Oriental arts, and particularly Persian carpets, and even attempted to imitate their texture in his paintings. Most conservative critics accused him of “wild ugliness”, whereas the art patron Savva Mamontov praised the Demon series as “fascinating symphonies of a genius” and commissioned Vrubel to paint decorations for his private opera and mansions of his friends. Unfortunately the Demon, like other Vrubel’s works, doesn’t look as it did when it was painted, as the artist added bronze powder to his oils in order to achieve particularly luminous, glistening effects.       In 1901, Vrubel returned to the demonic themes in the large canvas Demon Downcast. In order to astound the public with underlying spiritual message, he repeatedly repainted the demon’s ominous face, even after the painting had been exhibited to the overwhelmed audience. At the end he had a severe nervous breakdown and was hospitalized in a mental clinic. Vrubel’s mental illness was brought on or complicated by tertiary syphilis. While there, he painted a mystical Pearl Oyster (1904) and striking variations on the themes of Pushkin’s poem The Prophet. In 1906, overpowered by mental disease and approaching blindness, he gave up painting.

Михаил Александрович Врубел е смятан обикновено за най-великия руски художник от движението Ар Нуво. В действителност той преднамерено стоял настрана от съвременните тогава течения в изкуството и затова произхода на стила му трябва да се търси в късно-византийската и ранно-ренесансовата живопис. Благодарение може би на заниманията му с мозайка и християнско изкуство във Венеция, неговите творби приличат на мозайки, защото рисуването извършвал чрез различни по форма и размер блокчета – задният план на Седящият демон съдържа доста такива. Дори и в най-ранните си картини той показва удивителен талант за рисуване и изключително характерен поглед. Въпреки че показва академична монументалност, по-късно той ще развие склонност към фрагментарната композиция и “незавършения щрих ”.  Огромната картина Седящият демон (1890) е това, което носи известност на Врубел. Докато е в Киев той започва да прави скици и акварели за илюстриране на Демонът, дълга романтична поема от Михаил Лермонтов. Тя описва плътската страст на един “вечен нихилистичен дух” към едно грузинско момиче Тамара. В онзи период Врубел развива силен интерес към ориенталските изкуства, и по-специално към персийските килими и дори прави опити да имитира тяхната текстура в своите рисунки. Най-консервативните критици го обвиняват в “ужасна грозота”, докато меценатът Сава Мамонтов оценява поредицата като “очарователни симфонии на един гений” и възлага на Врубел да нарисува украсата на частната му опера и огромните жилища на негови приятели. За съжаление Демонът, както и други работи на Врубел, не изглежда така, както във времето, когато е бил нарисуван, защото авторът е слагал бронзов прах в маслените си бои, за да постигне лъскави, блестящи ефекти. През 1901 г. Врубел се завръща към сатанинските теми в платното Поваленият демон. За да продължи да смайва публиката със скрито духовно послание, той нееднократно ще нарисува зловещото  лице на демона, дори след като картината е вече представена на поразената публика. Накрая той ще изпадне в тежко нервно разстройство и ще бъде пратен в психиатрична клиника. Душевната му болест е предизвикана, или се е усложнила, от третичен сифилис. Докато е в клиниката той рисува мистичната Перлена мида (1904) и прави забележителни рисунки върху темите в стихотворението на Пушкин Пророк. През 1906 г., сломен от лудостта и настъпващата слепота, той се отказва от рисуването.

Врубел