Грехът: Да откриеш смисъл в безсмисленото

7.3.2014 Грехът: Да откриеш смисъл в безсмисленото
Грехът: Да откриеш смисъл в безсмисленото
(превод на Ники Кулев)

Обичам грешника, мразя греха? Това не работи при атеистите. Но дори ние можем да открием  смисъл в греха.
от Herb Silverman

Първо: За първородния грях.

Голяма част от християните вярват, че една говореща змия е накарала Адам и  Ева да опитат забранения от Бог плод, който Бог после така се разлютил, че проклел цялото човечество да се ражда с така наречения от християните “първороден грях”. По-късно дошла “добрата новина”: Безгрешният божи син, Исус, който също бил бог, слязъл за малко на Земята, за да ни избави от онзи грях, извършен от Адам и Ева.
И така, Бог пожертвал Себе си за себе си, за да ни спаси от себе си, а когато ние умрем, ние ще бъдем възнаградени или наказани завинаги, независимо дали вярваме на тази невероятна история.

Но вместо да си правя шега с такива измислици, мисля, че е по-добре да прочета Библията и да се опитам да разбера защо тя е оказала такова огромно влияние върху нашата култура.  Дори невярващите могат да намерят смислени послания в “светите” книги. 
В предишен текст съм дал морални примери от Библията, включително историята със змията.

Идеята ми е, че Адам и Ева са постъпили правилно като са послушали змията да опитат от плода, за да получат знание, защото невежеството не е блаженство, а сляпото подчинение не е висша добродетел.  
Общата представа за греха се развила отвъд така наречения “първороден” грях.
В Ортодоксалния юдаизъм, религията, в която бях възпитан, ме учеха, че е грешно да престъпя дори и една от 613-те заповеди (http://www.jewfaq.org/613.htm) от Еврейската Библия.  Някои от тях изглеждат смислени (не убивай, не кради, не лъжи), други са глупави (грях е да смесиш вълна с памук, да ядеш месо с мляко), а някои са неизпълними (да принесеш като жертва животно в храм в Йерусалим, който вече не съществува). Но поне имахме избор – дали да извършим грях, а не да сме родени с него.

Съпругата ми Шарън, която е израснала като католичка, а сега е атеистка, си спомня колко изплашена е била като дете, когато са я карали да отиде в тъмната стаичка при скрит от параван човек и да признае своите грехове.  И за да изпълни задължението си, дори когато е нямала грехове за признаване, тя си ги е измисляла, като например, че е излъгала майка си, въпреки че не го е била направила. Тогава младата Шарън не е усещала иронията в това, че признавайки греха, лъже Отчето (свещеник), че е излъгала майка си.  Детските години на Шарън са изпълнени с предупреждения и притеснения за греха във всичките му католически разновидности, включително смъртния, простимия и разните други грехове,  а най-вече за чистилището след смъртта.
Грехът понякога бива  представен като престъпление срещу Бог или прекъсване на връзката с Бога.  Според тези определения, с удоволствие мога да кажа, че атеиста е безгрешен.  Няма такова нещо като грях за атеистите, ако грехът ще е нещо, което дразни някакво измислено същество. Макар измислените религиозни същества да са всякакви.

Да ядеш месо в петък е грях според католиците, ама преди, вече не е.  Моето светско определение за грях, приложимо и за теисти, и за атеисти, е нараняването на хора, животни и околна среда. Огромно предизвикателство за мен по това време на годината е да спазвам една нецърковна версия на Постите.
Преди няколко години попитах един приятел католик как се жертва за Великите пости.  Отговори ми, че католиците не се жертват, а също и, че предприемат позитивни действия. Звучеше разумно, но като го попитах какви позитивни действия ще направи, той се усмихна възглупаво и каза, "Отказвам цигарите за Постите." (Когато свършиха Постите, той запуши отново.)

Имам и един приятел, ортодоксален евреин, който е див пушач, шест дни в седмицата, без съботата, защото било  грях да запалиш огън тогава.  Интересно, и двамата, католика и евреина, забравиха за пушенето си, когато трябваше да говорят за религията си.  Като атеист, по време на Постите, не мога да не мисля, че някои хора постят или жертват някои от удоволствията си, за да изкупят първия адамов грях, а други са живо заети с положителни действия, които харесвам.
Ако например група християни е решила да помогне на бездомници по време на Постите, ще се радвам да видя атеисти, включени също в такова нещо. Инициативи, които разрушават лошите навици, могат да са по-силни, отколкото другите, появяващи се в определено време през годината, но пък всичко това може да накара теистите и атеистите да заработят по-често през годината. 

Християните често казват, че обичат "грешника, но не и греха." Заради някои от техните действия, обикновено насочени срещу LGBT общността, смятам, че някои християните мразят и двете.

Аз лично се надявам, че атеистите  ще намерят начин  да заобичат и работят с добронамерените хора, дори с онези, които вярват в първородния грях.  Ние можем да уважаваме хората без да обръщаме внимание на техните странни беседи за боговете.

OnFaith – http://www.faithstreet.com/onfaith/2014/03/05/making-sense-out-of-nonsense/311731/13